Проф. Иван Илчев: Спорът за националния празник е глупав
Интервю на Таня Джоева, Епицентър
- Следите ли полемиката за националния празник, проф. Илчев? Изненада ли ви концепцията на ръководещите за промяната и до каква степен тя е резултат на скимване или е подбудена от ползите на една велика мощ и желанието на елита ни да й се хареса?
- Нямам излаз, проследявам я, тъй като полемиката се натрапва отвред. За страдание, в нея пробват да наложат внушеното им мнение извънредно некомпетентни хора, като експерти по химия, които заемат управнически позиции. То е все едно аз да давам мнение какви катализатори би трябвало да се употребяват при избрани химични интервенции.
В последните близо 30 години се появяват понякога гласовите историци със звънки гласчета, които оферират 3 март да не бъде народен празник на България. За мен това е връх на историческата неначетеност и политическо приспособленчество. Всички причини, които се излагат от последователите на тази концепция, са безусловно несъстоятелни.
Те споделят, първо, че 3 март не може да бъде народен празник, тъй като Русия е водила войната, която приключва със Санстефанския кротичък контракт. Ако познаваха по-добре историята, щяха да са наясно, че всички балкански страни - без изключение, печелят своята автономия след войни, водени от великите сили, най-често Русия, само че не всеки път единствено Русия.
Втори мотив - била основана самостоятелна страна и не можело ние да честваме автономност. Питам, за какво не?!
Ако познаваха по-добре историята, щяха да са наясно, че всички балкански страни, като се изключи Гърция минават през интервал на автономност. Гърция получава самостоятелност незабавно, така като тогава има характерна настройка на великите сили.
И дано не забравяме - интервалът на автономност при България е най-кратък спрямо другите балкански страни от този интервал. Сърбия е самостоятелна близо 50 години - от 1828 до 1878. Същото се отнася за Черна гора, за Румъния. Албания е необикновен, по-късен случай.
България става самостоятелна през 1878 година и това продължава 30 години - до 1908-а. Да подчертая, че тя рядко се преценява с самостоятелния си статут и взема независими решения.
В момента е пределно ясно от кое място идва концепцията за промяната на 3 март - да се отграничим от Русия.
Нека кажа, че съветската политика напълно не ми е симпатична и съгласно мен, с изключение на с грубостта си, не се разграничава от тази на другите велики сили. Прекарал съм повече от година върху превод на дневниците на граф Игнатиев, създателят на Санстефанския кротичък контракт и нито той, нито претекстовете за това, което прави ми станаха симпатични. Но в случай че нещо в историята не ти е симпатично, това не значи, че би трябвало да бъде отхвърлено с критериите на нашето съвремие. Та какво - да станем като американците, които унищожават монументи на Джордж Вашингтон, тъй като бил робовладелец?...
- Можете ли да дадете образец за друга страна, която избира за народен празник събитие/дата, които не са свързани с нейната история?
- Не съм склонен, че не е обвързвана с историята ни. Ако погледнете документите, вестниците, спомените, народопсихологията, ще видите, че за българина 3 март е междата сред несвобода и независимост.
Умишлено не споделям иго, а несвобода. Погледнете църквата в Габрово - в условия на иго такава черква строи ли се? Или Рилският манастир? Че е несвобода, това е несъмнено. Че има набожен терор - има. Робство има единствено като прочувствен термин.
Дразни сега, че съперниците на 3 март са вперили взор върху войната. Нима тя щеше да се случи без постъпателното развиване на българския народ? Защо се отхвърляме от концепциите на българските възрожденци, които основават учебните заведения, вкарват българите като фактор в европейската политика, от концепциите на революционери като Каравелов, Левски, Раковски, от Априлското въстание. Без всички тях и тяхната всеотдайност руско-турска война нямаше да има. Най-малкото Англия нямаше да позволи на Русия да си разярча коня на Балканите.
С отхвърли от 3 март, ние на процедура се отхвърляме от една огромна част от своето революционно и културно минало. Така, както наподобява, не ни би трябвало Парис - сами се прострелваме в ахилесовата пета.
- Позволете един паралел със Сърбия, с Гърция - те празнуват въстанията си, които водят до националното избавление. Може ли да изберем друга дата, която отново е обвързвана с национално-освободителното придвижване?
- Може, несъмнено. Не виждам никаква причина да нямаме два национални празника.
Но като споделяме, че 24 май сплотява всички, дано пропуснем нормалното " всички ". В България има етнически групи, за които това не е техният празник. 24 май надали ще бъде празникът, от който всички ще са удовлетворени като в библейската алегория.
- От събитие, обвързвано с национално-освободителните борби, с възраждането, с напъните за самостоятелност и лична страна минаваме към събитие, обвързвано с духовността, с културата. Налага ли това, в случай че се случи, промяна на цялата национална теория? Пренаписване на учебниците?
- Не. 24 май е църковен празник, отдаден на двама светии, по всяка възможност гърци, проводници на византийското въздействие, които са олицетворение на визиите на своето време. Те основават писмеността - която не е писмеността, която употребяваме в този момент, не поради чист и безвъзмезден блян да укрепят новата християнска просвета на славяните, а по поръка на управляващите в Константинопол и техните цели за политическо, културно и религиозно въздействие. Така, както Русия има свои цели през руско-турската война, които нямат нищо общо с добруването на българите.
Получава се по този начин, че като че ли заменяме кон за кокошка.
- Разчитате ли бурност в дейностите на българския хайлайф, в това число с предлагането 24 май да се запише като народен празник в Конституцията?
- Съзирам по-скоро непросветеност, което не ме учудва. На тази непросветеност сме очевидци от доста години насам, приказвам и за интервала преди 1989 година. За страдание, има и едно инстинктивно предпочитание да се харесаш на този, който сега има господстващо политическо въздействие.
- Подчертавали сте обстоятелството, че в Европейски Съюз България е единствената славянска страна, която е православна и написа на кирилица. Затова, казвате Вие, постоянно сме били възприемани като апендикс към Европейски Съюз. Доколко това е причина за високомерието, за пренебрежението, за налагането на условия и още условия?
- Причина за високомерието - и преди 1989 година, и в този момент, е цялостната некадърност на българските управници да водят агитация в Европа, в която да демонстрират достиженията на българите. Не поставяме старания и оставаме релативно непознати.
- В подтекста на казаното от Вас може ли и по какъв начин кирилицата да ни приближи до Европа? Как да подчертаем нейната стойност, уникалността си, приноса ни в нейното основаване?
- Кирилицата не ни разделя от Европа. Погледнете знаците на кирилицата, погледнете и латиницата и вижте какъв брой от тях са общи. Погледнете писмеността, на която пишат поляците или чехите и ще видите какъв брой приспособявания има на латиницата, с цел да дава отговор на особеностите на техния език.
По-скоро да поставим повече старания, с цел да проумеят европейците, че не Русия е дала, а е получила писмеността си от българската страна.
- Готово ли е обществото да влезе в разногласието за националния празник и да излезе без още провали, без още вреди, без още разделения?
- Мисля, че дебатът е малоумен, несвоевременен и няма да способства за сплотяването на българските жители.
Илезте на улицата и попитайте 100 българи по кое време е призната българската Конституция. Да забележим дали от 100 един ще ви отговори. Съмнявам се. Попитайте 100 души по кое време е оповестена независимостта на България. Дали ще има десетина знаещи? Попитайте по кое време е Освобождението на България, обаче, и евентуално и стоте ще ви кажат 3 март.
- Нашите сътрудници декларират, че желаят непоклатимост в страната ни, когато покрай нас се води война. Предизвикването на разногласието не е ли стъпка в противоположната посока? В посоката на дестабилизация?
- Да, дестабилизира ни. Да кажа още веднъж - това е малоумен спор. А причините, които чух от премиера Николай Денков, от Даниел Лорер, са безусловно некомпетентни. Нека, както е споделил народът, всяка жаба да си знае гьола. В своята област те може да са доста способени, само че в тази не са.>
(със съкращения)
- Следите ли полемиката за националния празник, проф. Илчев? Изненада ли ви концепцията на ръководещите за промяната и до каква степен тя е резултат на скимване или е подбудена от ползите на една велика мощ и желанието на елита ни да й се хареса?
- Нямам излаз, проследявам я, тъй като полемиката се натрапва отвред. За страдание, в нея пробват да наложат внушеното им мнение извънредно некомпетентни хора, като експерти по химия, които заемат управнически позиции. То е все едно аз да давам мнение какви катализатори би трябвало да се употребяват при избрани химични интервенции.
В последните близо 30 години се появяват понякога гласовите историци със звънки гласчета, които оферират 3 март да не бъде народен празник на България. За мен това е връх на историческата неначетеност и политическо приспособленчество. Всички причини, които се излагат от последователите на тази концепция, са безусловно несъстоятелни.
Те споделят, първо, че 3 март не може да бъде народен празник, тъй като Русия е водила войната, която приключва със Санстефанския кротичък контракт. Ако познаваха по-добре историята, щяха да са наясно, че всички балкански страни - без изключение, печелят своята автономия след войни, водени от великите сили, най-често Русия, само че не всеки път единствено Русия.
Втори мотив - била основана самостоятелна страна и не можело ние да честваме автономност. Питам, за какво не?!
Ако познаваха по-добре историята, щяха да са наясно, че всички балкански страни, като се изключи Гърция минават през интервал на автономност. Гърция получава самостоятелност незабавно, така като тогава има характерна настройка на великите сили.
И дано не забравяме - интервалът на автономност при България е най-кратък спрямо другите балкански страни от този интервал. Сърбия е самостоятелна близо 50 години - от 1828 до 1878. Същото се отнася за Черна гора, за Румъния. Албания е необикновен, по-късен случай.
България става самостоятелна през 1878 година и това продължава 30 години - до 1908-а. Да подчертая, че тя рядко се преценява с самостоятелния си статут и взема независими решения.
В момента е пределно ясно от кое място идва концепцията за промяната на 3 март - да се отграничим от Русия.
Нека кажа, че съветската политика напълно не ми е симпатична и съгласно мен, с изключение на с грубостта си, не се разграничава от тази на другите велики сили. Прекарал съм повече от година върху превод на дневниците на граф Игнатиев, създателят на Санстефанския кротичък контракт и нито той, нито претекстовете за това, което прави ми станаха симпатични. Но в случай че нещо в историята не ти е симпатично, това не значи, че би трябвало да бъде отхвърлено с критериите на нашето съвремие. Та какво - да станем като американците, които унищожават монументи на Джордж Вашингтон, тъй като бил робовладелец?...
- Можете ли да дадете образец за друга страна, която избира за народен празник събитие/дата, които не са свързани с нейната история?
- Не съм склонен, че не е обвързвана с историята ни. Ако погледнете документите, вестниците, спомените, народопсихологията, ще видите, че за българина 3 март е междата сред несвобода и независимост.
Умишлено не споделям иго, а несвобода. Погледнете църквата в Габрово - в условия на иго такава черква строи ли се? Или Рилският манастир? Че е несвобода, това е несъмнено. Че има набожен терор - има. Робство има единствено като прочувствен термин.
Дразни сега, че съперниците на 3 март са вперили взор върху войната. Нима тя щеше да се случи без постъпателното развиване на българския народ? Защо се отхвърляме от концепциите на българските възрожденци, които основават учебните заведения, вкарват българите като фактор в европейската политика, от концепциите на революционери като Каравелов, Левски, Раковски, от Априлското въстание. Без всички тях и тяхната всеотдайност руско-турска война нямаше да има. Най-малкото Англия нямаше да позволи на Русия да си разярча коня на Балканите.
С отхвърли от 3 март, ние на процедура се отхвърляме от една огромна част от своето революционно и културно минало. Така, както наподобява, не ни би трябвало Парис - сами се прострелваме в ахилесовата пета.
- Позволете един паралел със Сърбия, с Гърция - те празнуват въстанията си, които водят до националното избавление. Може ли да изберем друга дата, която отново е обвързвана с национално-освободителното придвижване?
- Може, несъмнено. Не виждам никаква причина да нямаме два национални празника.
Но като споделяме, че 24 май сплотява всички, дано пропуснем нормалното " всички ". В България има етнически групи, за които това не е техният празник. 24 май надали ще бъде празникът, от който всички ще са удовлетворени като в библейската алегория.
- От събитие, обвързвано с национално-освободителните борби, с възраждането, с напъните за самостоятелност и лична страна минаваме към събитие, обвързвано с духовността, с културата. Налага ли това, в случай че се случи, промяна на цялата национална теория? Пренаписване на учебниците?
- Не. 24 май е църковен празник, отдаден на двама светии, по всяка възможност гърци, проводници на византийското въздействие, които са олицетворение на визиите на своето време. Те основават писмеността - която не е писмеността, която употребяваме в този момент, не поради чист и безвъзмезден блян да укрепят новата християнска просвета на славяните, а по поръка на управляващите в Константинопол и техните цели за политическо, културно и религиозно въздействие. Така, както Русия има свои цели през руско-турската война, които нямат нищо общо с добруването на българите.
Получава се по този начин, че като че ли заменяме кон за кокошка.
- Разчитате ли бурност в дейностите на българския хайлайф, в това число с предлагането 24 май да се запише като народен празник в Конституцията?
- Съзирам по-скоро непросветеност, което не ме учудва. На тази непросветеност сме очевидци от доста години насам, приказвам и за интервала преди 1989 година. За страдание, има и едно инстинктивно предпочитание да се харесаш на този, който сега има господстващо политическо въздействие.
- Подчертавали сте обстоятелството, че в Европейски Съюз България е единствената славянска страна, която е православна и написа на кирилица. Затова, казвате Вие, постоянно сме били възприемани като апендикс към Европейски Съюз. Доколко това е причина за високомерието, за пренебрежението, за налагането на условия и още условия?
- Причина за високомерието - и преди 1989 година, и в този момент, е цялостната некадърност на българските управници да водят агитация в Европа, в която да демонстрират достиженията на българите. Не поставяме старания и оставаме релативно непознати.
- В подтекста на казаното от Вас може ли и по какъв начин кирилицата да ни приближи до Европа? Как да подчертаем нейната стойност, уникалността си, приноса ни в нейното основаване?
- Кирилицата не ни разделя от Европа. Погледнете знаците на кирилицата, погледнете и латиницата и вижте какъв брой от тях са общи. Погледнете писмеността, на която пишат поляците или чехите и ще видите какъв брой приспособявания има на латиницата, с цел да дава отговор на особеностите на техния език.
По-скоро да поставим повече старания, с цел да проумеят европейците, че не Русия е дала, а е получила писмеността си от българската страна.
- Готово ли е обществото да влезе в разногласието за националния празник и да излезе без още провали, без още вреди, без още разделения?
- Мисля, че дебатът е малоумен, несвоевременен и няма да способства за сплотяването на българските жители.
Илезте на улицата и попитайте 100 българи по кое време е призната българската Конституция. Да забележим дали от 100 един ще ви отговори. Съмнявам се. Попитайте 100 души по кое време е оповестена независимостта на България. Дали ще има десетина знаещи? Попитайте по кое време е Освобождението на България, обаче, и евентуално и стоте ще ви кажат 3 март.
- Нашите сътрудници декларират, че желаят непоклатимост в страната ни, когато покрай нас се води война. Предизвикването на разногласието не е ли стъпка в противоположната посока? В посоката на дестабилизация?
- Да, дестабилизира ни. Да кажа още веднъж - това е малоумен спор. А причините, които чух от премиера Николай Денков, от Даниел Лорер, са безусловно некомпетентни. Нека, както е споделил народът, всяка жаба да си знае гьола. В своята област те може да са доста способени, само че в тази не са.>
(със съкращения)
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ